Императорска гробница става световна атракция
Европа има проект за спасяването на чинията на Бузлуджа. Това съобщи Пийт Яспърт, вицепрезидент на най-голямата европейска фондация за запазване на културното завещание – " Европа Ностра ". Той бе специфичен посетител на церемонията за връчване на годишните награди на акцията на " Стандарт " " Чудесата на България ". През лятото на 2018 година акцията получи европейско самопризнание - премията за „ Изключителен принос “ на " Европа Ностра ", чийто президент е маестро Пласидо Доминго.
" Имаше 160 кандидатури, дадохме 30 награди и една от тях бе за " Стандарт ". " Чудесата на България " би трябвало да станат " Чудеса на Европа ", съобщи Пийт Яспърт.
Тази година тържественото връчване на премиите се организира в Пловдив - градът, който след броени дни поема щафетата " Европейска столица на културата ". " Ще дойдат експерти, които ще кажат какво може да се направи за спасяването на Бузлуджа, който е един от седемте застрашени културни обекти, разказани от " Европа Ностра ". " Искаме политиците да чуят нашия глас. Днес ще предам проекта за деяние на българските управляващи ", съобщи господин Яспърт.
Церемонията на " Стандарт " събра в " Малката Базилика " в Пловдив археолози, историци, общественици, представители на изпълнителната, законодателната и локалната власт, на бизнеса и научните среди. Сред гостите бяха ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, заместник-министърът на културата Румен Димитров, кметът и регионалният шеф на Пловдив Иван Тотев и Здравко Димитров, депутати и градски управници.
" Присъствието на господин Яспърт тук е от голямо значение, тъй като демонстрира, че България към този момент е заела достойното си място на европейската сцена на културно завещание. И че премията, която " Стандарт " получи с " Чудесата на България ", въпреки и първа за страната ни, е оценена по достойноство поради огромната й цел - да увеличи националното самочувствие на българите, само че и да показа пред европейците неповторимото ни завещание с над 50 000 артефакти, което е третото по величина в Европа след Гърция и Италия ", съобщи основният редактор на медията Славка Бозукова. Тя описа, че премията е била връчена на първия по рода си конгрес на европейското културно-историческо завещание, който се организира в Берлин в присъствието на еврокомисаря Тибор Наврачич, немския президент Франк-Валтер Щайнмайер и, несъмнено, Пласидо Доминго. А огромната тематика, обсъждана от десетки министри на културата и туризма в Европа, е била по какъв начин да бъде опазено наследството на Европа и каква е ролята му за опазване на полезностите на нашия континент.
А българите са били измежду първите, подписали главния документ от високия конгрес, а точно Берлин прът Екшън проект. " Направихме го, тъй като освен сме солидарни с напъните на Европа за запазване и възобновяване на културното благосъстояние, а и тъй като нямаме потребност от доказателства, че запазването на идентичността ни като народи, като обединена Европа минава през предпазване на полезностите и предаването им към младото потомство.
Ние, българите, имаме нещо, в което изключително се гордеем. Носители и пазители сме на неповторимия български код. Този необикновен ген, с помощта на който България съществува над 1300 години без да трансформира името си. Този ген, който е държал предците ни будни, търсещи, вярващи, с цел да дадат на Европа и света първото обработено злато, първия град – солница, първия календар, първия златен рудник, първите земеделци, първите къщи.
Горди сме, че имаме изключително значение за Европа още от праисторията, когато заселването на континента е минало през нашите земи, през Белоградчик. А Пловдив си остава един от най-старите градове на Европа – съвременник на Троя и Микена. И през днешния ден от ден на ден историци одобряват тезата, която ние доста добре знаем, че първият християнски манастир не е в Шотландия, а тук – доста покрай Пловдив – манастирът „ Свети Атанасий “, сподели госпожа Бозукова.
И напомни, че за 8-годишната история на акцията " Чудесата на България ", със взаимните старания на Европейската комисия и българското държавно управление, над стотици манастири, крепостни стени, кули и гробници одобряват десетки милиони гости от целия свят, а културно-историческия туризъм към този момент втора година бележи двуцифрен растеж.
" Миналото, сегашното и бъдещето на България ще се срещнат идващата година тъкмо тук, в Пловдив. А до момента в който европейците са тук, международните музеи ще демонстрират златните ни съкровища, които от години се радват на голяма известност. Защото истината е, че това е най-успешната ни визитка картичка пред Европа и пред света ", заключи госпожа Бозукова.
И откри церемонията по награждаването на най-заслужилите измежду археолозите, историците и градовете, разрастващи туризъм.
АРХЕОЛОГ 2018: Доц. Бони Петрунова
Най-голямото благополучие за всеки археолог е откриването на златно богатство. Една жена има привилегията това благополучие да й се случва няколко пъти - доцент Бони Петрунова. Тя потвърди, че се оправя еднообразно добре и като управленец, и като админ, и като академик на терен.
Като заместник-министър на културата тя усили парите за разкопки. Като зам.-директор на НАИМ – Българска академия на науките преди този момент осъществя куп планове. А в този момент, още в първата си година като шеф на НИМ, може да се похвали със златното археологическо лято на археолозите от музия и с персоналното си изобретение – златното богатство от Калиакра. То е от 14-век и е най-голямото от този интервал откривано до момента в земите ни – 957 предмета.
Сред тях за 28 златни монети, 11 солидни златни обеци, 2 пръстена.
" Трябва да сме посланици на нашето културно-историческо завещание ", сподели ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, която връчи премията на доцент Бони Петрунова. " Изключително е да получаваш такава премия от първия човек на страната ", сподели доцент Петрунова. И добави: " Когато страната се грижи за своите археолози, и те й се отплащат с открити съкровища ".
ЕВРОПЕЙСКИ ПРИНОС: Град Пловдив
Пловдив е икономически и нравствен център още от праисторията, през 342 година прочие Хр. Филип Македонски е дал името си на града. Пловдив е съхранил в себе си извънредно скъпи монументи, от които най-впечатляващи са Римският стадион, Античният спектакъл, Одеонът, превъзходните цветни мозайки, Акведуктът, крепостните стени, останките от тракийски поселища. Главната му улица лежи върху пистата на античния римски стадион и е най-дългата пешеходна в Европа – 1,8 км.
Наградата на кмета Иван Тотев връчи вицепрезидентът на " Европа Ностра " Пийт Яспърт. " Прекрасна е концепцията тази гала да се свърже със старта на самодейността " Пловдив - европейска столица на културата 2019 ". Надяваме се, че идната година на културата ще бъде катализатор, който ще докара и до икономическо развиване. " Европа Ностра " е " шапка " на над 400 организации и 800 частни лица. Тя се грижи за опазването на културното завещание от 1962 година, като се простира от Грузия до Естония, от Португалия до Украйна и от Армения до Ирландия. Нямаме обаче задоволително членове от България, по тази причина ви приканвам да се включите ", сподели господин Яспърт. И уточни, че българското културно завещание е огромна полезност, а Пловдив е древен град. " Културното завещание ни сплотява без значение от етническата, религиозната и културната принадлежност. " Европа Ностра " желае да направи културното завещание главен приоритет на политиците ", уточни още Пийт Яспърт.
" Поласкан съм, че получавам тази премия за Пловдив - освен, че градът ще е европейска столица на културата. Културното завещание, което откриваме тук, е пловдивско - да вземем за пример построяването на Малката Базилика е в чест на Базилиск, основния боен пълководец на провинция Тракия, който по-късно става император. Църквата е част от план, с който Пловдив кандидатства за листата на ЮНЕСКО. Гордеем се, че сме общината, която отделя най-вече средства за археология в България - работим по обекти за над 20 млн. лв.. Горди сме, че това е оценено ", сподели кметът Иван Тотев.
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА АТРАКЦИЯ 2018: Доц. доктор Костадин Кисьов за гробницата в могила „ Малтепе “
Гробницата в могила „ Малтепе “ край Пловдив е висока 26 метра - по-висока от съкровищницата на Атрей в Микена. Превъзхожда я единствено мавзолеят на Октавиан Август. Огромните й размери демонстрират, че е или царска – на някой от последните тракийски владетели, или по-скоро императорска – на някой от императорите Траян Деций, Галерий или Аврелиан, които не се знае къде са заровени. Не инцидентно министър председателят Бойко Борисов назова гробницата международно знамение и даде обещание колкото са нужни средства за нейното откриване.
Наградата на доцент доктор Костадин Кисьов, шеф на Регионалния археологически музей в Пловдив, бе връчена от регионалния шеф на Пловдив Здравко Димитров.
" Тази гробница излиза от рамките на локалното културно-историческо завещание и ще стане международна атракция. Знаех доста от дълго време за този обект, само че допреди 3 година нямаше пари за неговото изследване. Благодареня на община Пловдив, че от 2016 година финансира разкопките. Нашите изследвания до момента демонстрират, че тази гробница няма аналог в света по величина. След консервацията ще има визити от целия свят ", сподели доц Кисьов. " Преди повече от 10 година доцент Кисьов ме срещна с този обект, сигурен съм, че търпението ни ще бъде възнаградено. Заслужаваме го, би трябвало да го знае целият свят ", уточни Здравко Димитров. И добави: " Поклон пред " Стандарт " за задачата му! ".
АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ 2018: Д-р Калин Димитров за потъналите кораби в Черно море
40 потънали в Черно море кораба описват още веднъж историята от 9 до 19 век, разкривайки връзките на черноморските крайбрежни общества със света. Доскоро тези кораби съществуваха единствено в историческите документи. Благодарение на интернационален теоретичен екип, тайните на отминалите времена доближиха до нас.
Миналата година отдадохме справедливо самопризнание на един от учените, работили от българска страна – доцент Людмил Вагалински. Но още един академик продължава науморно да работи по тематиката и да споделя тайните на потъналите кораби. За един от тях даже се счита, че е протопит на кораба на Марко Поло. Наградата на доктор Калин Димитров, шеф на Центъра за подводна археология – Созопол, бе връчена от заместник-министъра на културата Румен Димитров.
" Бях сюрпризиран, че в сърцето на Тракия не не помнят обстоятелството, че България е и морска страна и има извънредно завещание в акваторията си ", сподели доктор Димитров. " Със своята акция " Стандарт " прави работата на министерството на културата. Заедно ще създадем доста положителни неща ", означи зам.министър Димитров. Той уточни, че следващата година ще има повече пари за археология и чака още доста положителни вести от разкопките.
СЪКРОВИЩЕ 2018: Преславското златно богатство
Всеки европейски цар през средновекорието би желал да има едно българско богатство – Преславското златно богатство. Ювелирната му направа събра погледите на цяла Европа в Лувъра тази година. Съкровището описа историята на Велики Превлав. За възкресяването на славата на града науморно се бори години на ред кметът доктор Александър Горчев. Той получи премията „ Съкровище 2018 “, която му беше връчена от депутата Атанас Ташков.
" Имах щастието по време на българското европредседателство да видя изумените погледи на многочислените туристи в Лувъра, които разглеждаха Преславското богатство, единственото средновековно от България. Онези от вас, които не са били във Велики Преслав и не са се докоснали до съкровището, са изгубили доста от живота си. А на този, който не познава добре историята, по-трудно му върви бъдещето. Така че заповядайте ", предложения присъстващите Горчев.
" Поздравления, Пловдив е мястото, където се срещат доста култури ", сподели депутатът Ташков.
ДЕСТИНАЦИЯ „ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ “: Старосел
Само на 4 км от село Старосел се намира най-големият открит до момента тракийски царски комплекс с пантеон. Датира се от края на V и началото на ІV в. прочие Хр. Старосел стана образец по какъв начин културно-историческият туризъм може да развива стопански дребни обитаеми места. Наградата на кмета Матея Гудев връчи инж. Никола Добрев, началник на КЦМ.
" Искам да изкажа моята откровена признателност за обективната оценка за напъните, които нашата община поставя за съхраняването на културно-историческото завещание. Наградата е и самопризнание за капацитета на Старосел като културно-исторически маршрут. Тя е и предизвикателство да покажем в цялостния искра оживялото от най-могъщото държавно обединяване на траките ", съобщи Гудев.
" В нашия район има опция археологията да доближи международни равнища. Пожелавам на нашите археолози да го реализиран ", сподели на собствен ред инж. Добрев.
ЗИМНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Чепеларе
Всеки фен на зимните спортове най-малко един път е карал ски на Мечи чал. Чепеларе към този момент се трансформира във водеща дестинация. Курортното градче предлага уют, топлота и връзка с българските обичаи. Наградата „ Зимна туристическа дестинация – 2018 “ на кмета Славка Чакърова връчи Славчо Атанасов, ръководител на Комисията по младежта и спорта в Народно събрание.
" Благодаря, че бяха оценени напъните на локалната власт в поддръжка на бизнеса да изведем община Чепеларе на мястото, което заслужава. Имаме обичаи в спорта, единствената шампионка от зимна олимпиада е Екатерина Дафовска, имаме най-дългата писта на Балканите -Мечи чал, дълга над 3 км. В събота от 8,30 ч. лифтът там ще бъде безвъзмезден за всички, ще има доста изненади, томболи, концерти. Заповядайте!, прикани кметът Славка Чакърова. " Бог ни е дал доста - естествени явления, дейни кметове като кметицата на Чепеларе и медии като " Стандарт ", съобщи депутатът Славчо Атанасов.
ЛЯТНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Велинград
С минералните си извори и най-чист въздух Велинград е пример за идеална почивка. С невероятните си СПА хотели и европейски услуги градът стремително се развива като дестинация 4 сезона. Велинград сбъдва това, което назоваваме българската фантазия в туризма – дестинация с първокласни хотели, с балнеология и СПА, която да е насочна точка за културно-исторически обиколки в региона през цялата година.
Наградата на кмета Д-р Костадин Коев беше връчена от Пийт Яспърт, вицепрезидент на " Европа Ностра ".
" 2018 година беше доста ползотворна за Община Велинград, тъй като получихме самопризнание за качеството и равнището на туристическия артикул, който предлагаме. Ние печелим призове на безусловно всички равнища.
Велинград стана за повторно победител в категорията “Най-добра община за балнео и СПА туризъм “ и получи годишната премия на Министерство на туризма за 2018 година
Балканската туристическа асоциация отличи няколко наши хотела. Петзвездният “АРТЕ ” завоюва наградата „ Най-добър СПА и балнео-хотел за 2018 “, а “Вела ХилсС “ бе почетен със златната статуетка за „ Най-добър четиризвезден хотел на Балканите за 2018 “. Хотел „ Здравец “, който през 2018 година празнува 50-годишен празник, взе премията за „ Най-добър бизнес хотел на Балканите 2018 “. За втора поредна година премията на БХРА за „ Най-добър петзвезден СПА хотел на 2018 година “ завоюва хотел “Арте ”. Хотел „ Рич “, който през 2018 година бе разгласен за “Най-добър петзвезден бутиков хотел на Балканите ”, завоюва премиите на БХРА за „ Най-добър пиано-бар на 2018 “ и „ Най-добър фюжън ресторант на 2018 “, похвали се доктор Коев.
СПА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Хисаря
Община Хисаря развива селски, ловджийски, еко туризъм, само че най-много балнеотуризъм. Градът е прочут с лечебната мощ на минералната си вода още от дълбока античност. Затова и заслужи премията " СПА дестинация 2018 ".
Кметът Пенка Дойкова получи премията от издателя Иван Гранитски.
" Лечебни води и монументи от римско време трансформират Хисаря в мечтана СПА-дестинация ", съобщи кметът на града Пенка Дойкова. Тази година премията в тази категория отиде при нея. Приза й връчи издателят от " Захарий Стоянов " Иван Гранитски.
По думите на Дойкова с изключение на рехабилитация, лечебни и разкрасителни процедури, гостите на града могат да наблегнат и на културно-историческия туризъм. " При нас могат да бъдат видени непокътнати римски терми, римски казарми, както и амфитеатър ", описа тя.
Иван Гранитски пък съобщи, че " Стандарт " е останал единствената медия, в която може да бъде забелязано стратегическо мислене по значими за развиването на страната ни въпроси. " Заражда се естетика сред кметове, министерство на културата и други институции, които работят дружно в тази посока ", добави издателят.
Накрая всички наградени излязоха на сцената и се снимаха в атмосферата на Малката Базилика.
А за положителното въодушевление на участници и посетители се погрижиха с прелестните си осъществявания подрастващите звезди на Арт Войс Център - Ани, Ради, Дени, Мирослава и Тодор.
standartnews.com
" Имаше 160 кандидатури, дадохме 30 награди и една от тях бе за " Стандарт ". " Чудесата на България " би трябвало да станат " Чудеса на Европа ", съобщи Пийт Яспърт.
Тази година тържественото връчване на премиите се организира в Пловдив - градът, който след броени дни поема щафетата " Европейска столица на културата ". " Ще дойдат експерти, които ще кажат какво може да се направи за спасяването на Бузлуджа, който е един от седемте застрашени културни обекти, разказани от " Европа Ностра ". " Искаме политиците да чуят нашия глас. Днес ще предам проекта за деяние на българските управляващи ", съобщи господин Яспърт.
Церемонията на " Стандарт " събра в " Малката Базилика " в Пловдив археолози, историци, общественици, представители на изпълнителната, законодателната и локалната власт, на бизнеса и научните среди. Сред гостите бяха ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, заместник-министърът на културата Румен Димитров, кметът и регионалният шеф на Пловдив Иван Тотев и Здравко Димитров, депутати и градски управници.
" Присъствието на господин Яспърт тук е от голямо значение, тъй като демонстрира, че България към този момент е заела достойното си място на европейската сцена на културно завещание. И че премията, която " Стандарт " получи с " Чудесата на България ", въпреки и първа за страната ни, е оценена по достойноство поради огромната й цел - да увеличи националното самочувствие на българите, само че и да показа пред европейците неповторимото ни завещание с над 50 000 артефакти, което е третото по величина в Европа след Гърция и Италия ", съобщи основният редактор на медията Славка Бозукова. Тя описа, че премията е била връчена на първия по рода си конгрес на европейското културно-историческо завещание, който се организира в Берлин в присъствието на еврокомисаря Тибор Наврачич, немския президент Франк-Валтер Щайнмайер и, несъмнено, Пласидо Доминго. А огромната тематика, обсъждана от десетки министри на културата и туризма в Европа, е била по какъв начин да бъде опазено наследството на Европа и каква е ролята му за опазване на полезностите на нашия континент.
А българите са били измежду първите, подписали главния документ от високия конгрес, а точно Берлин прът Екшън проект. " Направихме го, тъй като освен сме солидарни с напъните на Европа за запазване и възобновяване на културното благосъстояние, а и тъй като нямаме потребност от доказателства, че запазването на идентичността ни като народи, като обединена Европа минава през предпазване на полезностите и предаването им към младото потомство.
Ние, българите, имаме нещо, в което изключително се гордеем. Носители и пазители сме на неповторимия български код. Този необикновен ген, с помощта на който България съществува над 1300 години без да трансформира името си. Този ген, който е държал предците ни будни, търсещи, вярващи, с цел да дадат на Европа и света първото обработено злато, първия град – солница, първия календар, първия златен рудник, първите земеделци, първите къщи.
Горди сме, че имаме изключително значение за Европа още от праисторията, когато заселването на континента е минало през нашите земи, през Белоградчик. А Пловдив си остава един от най-старите градове на Европа – съвременник на Троя и Микена. И през днешния ден от ден на ден историци одобряват тезата, която ние доста добре знаем, че първият християнски манастир не е в Шотландия, а тук – доста покрай Пловдив – манастирът „ Свети Атанасий “, сподели госпожа Бозукова.
И напомни, че за 8-годишната история на акцията " Чудесата на България ", със взаимните старания на Европейската комисия и българското държавно управление, над стотици манастири, крепостни стени, кули и гробници одобряват десетки милиони гости от целия свят, а културно-историческия туризъм към този момент втора година бележи двуцифрен растеж.
" Миналото, сегашното и бъдещето на България ще се срещнат идващата година тъкмо тук, в Пловдив. А до момента в който европейците са тук, международните музеи ще демонстрират златните ни съкровища, които от години се радват на голяма известност. Защото истината е, че това е най-успешната ни визитка картичка пред Европа и пред света ", заключи госпожа Бозукова.
И откри церемонията по награждаването на най-заслужилите измежду археолозите, историците и градовете, разрастващи туризъм.
АРХЕОЛОГ 2018: Доц. Бони Петрунова
Най-голямото благополучие за всеки археолог е откриването на златно богатство. Една жена има привилегията това благополучие да й се случва няколко пъти - доцент Бони Петрунова. Тя потвърди, че се оправя еднообразно добре и като управленец, и като админ, и като академик на терен.
Като заместник-министър на културата тя усили парите за разкопки. Като зам.-директор на НАИМ – Българска академия на науките преди този момент осъществя куп планове. А в този момент, още в първата си година като шеф на НИМ, може да се похвали със златното археологическо лято на археолозите от музия и с персоналното си изобретение – златното богатство от Калиакра. То е от 14-век и е най-голямото от този интервал откривано до момента в земите ни – 957 предмета.
Сред тях за 28 златни монети, 11 солидни златни обеци, 2 пръстена.
" Трябва да сме посланици на нашето културно-историческо завещание ", сподели ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, която връчи премията на доцент Бони Петрунова. " Изключително е да получаваш такава премия от първия човек на страната ", сподели доцент Петрунова. И добави: " Когато страната се грижи за своите археолози, и те й се отплащат с открити съкровища ".
ЕВРОПЕЙСКИ ПРИНОС: Град Пловдив
Пловдив е икономически и нравствен център още от праисторията, през 342 година прочие Хр. Филип Македонски е дал името си на града. Пловдив е съхранил в себе си извънредно скъпи монументи, от които най-впечатляващи са Римският стадион, Античният спектакъл, Одеонът, превъзходните цветни мозайки, Акведуктът, крепостните стени, останките от тракийски поселища. Главната му улица лежи върху пистата на античния римски стадион и е най-дългата пешеходна в Европа – 1,8 км.
Наградата на кмета Иван Тотев връчи вицепрезидентът на " Европа Ностра " Пийт Яспърт. " Прекрасна е концепцията тази гала да се свърже със старта на самодейността " Пловдив - европейска столица на културата 2019 ". Надяваме се, че идната година на културата ще бъде катализатор, който ще докара и до икономическо развиване. " Европа Ностра " е " шапка " на над 400 организации и 800 частни лица. Тя се грижи за опазването на културното завещание от 1962 година, като се простира от Грузия до Естония, от Португалия до Украйна и от Армения до Ирландия. Нямаме обаче задоволително членове от България, по тази причина ви приканвам да се включите ", сподели господин Яспърт. И уточни, че българското културно завещание е огромна полезност, а Пловдив е древен град. " Културното завещание ни сплотява без значение от етническата, религиозната и културната принадлежност. " Европа Ностра " желае да направи културното завещание главен приоритет на политиците ", уточни още Пийт Яспърт.
" Поласкан съм, че получавам тази премия за Пловдив - освен, че градът ще е европейска столица на културата. Културното завещание, което откриваме тук, е пловдивско - да вземем за пример построяването на Малката Базилика е в чест на Базилиск, основния боен пълководец на провинция Тракия, който по-късно става император. Църквата е част от план, с който Пловдив кандидатства за листата на ЮНЕСКО. Гордеем се, че сме общината, която отделя най-вече средства за археология в България - работим по обекти за над 20 млн. лв.. Горди сме, че това е оценено ", сподели кметът Иван Тотев.
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА АТРАКЦИЯ 2018: Доц. доктор Костадин Кисьов за гробницата в могила „ Малтепе “
Гробницата в могила „ Малтепе “ край Пловдив е висока 26 метра - по-висока от съкровищницата на Атрей в Микена. Превъзхожда я единствено мавзолеят на Октавиан Август. Огромните й размери демонстрират, че е или царска – на някой от последните тракийски владетели, или по-скоро императорска – на някой от императорите Траян Деций, Галерий или Аврелиан, които не се знае къде са заровени. Не инцидентно министър председателят Бойко Борисов назова гробницата международно знамение и даде обещание колкото са нужни средства за нейното откриване.
Наградата на доцент доктор Костадин Кисьов, шеф на Регионалния археологически музей в Пловдив, бе връчена от регионалния шеф на Пловдив Здравко Димитров.
" Тази гробница излиза от рамките на локалното културно-историческо завещание и ще стане международна атракция. Знаех доста от дълго време за този обект, само че допреди 3 година нямаше пари за неговото изследване. Благодареня на община Пловдив, че от 2016 година финансира разкопките. Нашите изследвания до момента демонстрират, че тази гробница няма аналог в света по величина. След консервацията ще има визити от целия свят ", сподели доц Кисьов. " Преди повече от 10 година доцент Кисьов ме срещна с този обект, сигурен съм, че търпението ни ще бъде възнаградено. Заслужаваме го, би трябвало да го знае целият свят ", уточни Здравко Димитров. И добави: " Поклон пред " Стандарт " за задачата му! ".
АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ 2018: Д-р Калин Димитров за потъналите кораби в Черно море
40 потънали в Черно море кораба описват още веднъж историята от 9 до 19 век, разкривайки връзките на черноморските крайбрежни общества със света. Доскоро тези кораби съществуваха единствено в историческите документи. Благодарение на интернационален теоретичен екип, тайните на отминалите времена доближиха до нас.
Миналата година отдадохме справедливо самопризнание на един от учените, работили от българска страна – доцент Людмил Вагалински. Но още един академик продължава науморно да работи по тематиката и да споделя тайните на потъналите кораби. За един от тях даже се счита, че е протопит на кораба на Марко Поло. Наградата на доктор Калин Димитров, шеф на Центъра за подводна археология – Созопол, бе връчена от заместник-министъра на културата Румен Димитров.
" Бях сюрпризиран, че в сърцето на Тракия не не помнят обстоятелството, че България е и морска страна и има извънредно завещание в акваторията си ", сподели доктор Димитров. " Със своята акция " Стандарт " прави работата на министерството на културата. Заедно ще създадем доста положителни неща ", означи зам.министър Димитров. Той уточни, че следващата година ще има повече пари за археология и чака още доста положителни вести от разкопките.
СЪКРОВИЩЕ 2018: Преславското златно богатство
Всеки европейски цар през средновекорието би желал да има едно българско богатство – Преславското златно богатство. Ювелирната му направа събра погледите на цяла Европа в Лувъра тази година. Съкровището описа историята на Велики Превлав. За възкресяването на славата на града науморно се бори години на ред кметът доктор Александър Горчев. Той получи премията „ Съкровище 2018 “, която му беше връчена от депутата Атанас Ташков.
" Имах щастието по време на българското европредседателство да видя изумените погледи на многочислените туристи в Лувъра, които разглеждаха Преславското богатство, единственото средновековно от България. Онези от вас, които не са били във Велики Преслав и не са се докоснали до съкровището, са изгубили доста от живота си. А на този, който не познава добре историята, по-трудно му върви бъдещето. Така че заповядайте ", предложения присъстващите Горчев.
" Поздравления, Пловдив е мястото, където се срещат доста култури ", сподели депутатът Ташков.
ДЕСТИНАЦИЯ „ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ “: Старосел
Само на 4 км от село Старосел се намира най-големият открит до момента тракийски царски комплекс с пантеон. Датира се от края на V и началото на ІV в. прочие Хр. Старосел стана образец по какъв начин културно-историческият туризъм може да развива стопански дребни обитаеми места. Наградата на кмета Матея Гудев връчи инж. Никола Добрев, началник на КЦМ.
" Искам да изкажа моята откровена признателност за обективната оценка за напъните, които нашата община поставя за съхраняването на културно-историческото завещание. Наградата е и самопризнание за капацитета на Старосел като културно-исторически маршрут. Тя е и предизвикателство да покажем в цялостния искра оживялото от най-могъщото държавно обединяване на траките ", съобщи Гудев.
" В нашия район има опция археологията да доближи международни равнища. Пожелавам на нашите археолози да го реализиран ", сподели на собствен ред инж. Добрев.
ЗИМНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Чепеларе
Всеки фен на зимните спортове най-малко един път е карал ски на Мечи чал. Чепеларе към този момент се трансформира във водеща дестинация. Курортното градче предлага уют, топлота и връзка с българските обичаи. Наградата „ Зимна туристическа дестинация – 2018 “ на кмета Славка Чакърова връчи Славчо Атанасов, ръководител на Комисията по младежта и спорта в Народно събрание.
" Благодаря, че бяха оценени напъните на локалната власт в поддръжка на бизнеса да изведем община Чепеларе на мястото, което заслужава. Имаме обичаи в спорта, единствената шампионка от зимна олимпиада е Екатерина Дафовска, имаме най-дългата писта на Балканите -Мечи чал, дълга над 3 км. В събота от 8,30 ч. лифтът там ще бъде безвъзмезден за всички, ще има доста изненади, томболи, концерти. Заповядайте!, прикани кметът Славка Чакърова. " Бог ни е дал доста - естествени явления, дейни кметове като кметицата на Чепеларе и медии като " Стандарт ", съобщи депутатът Славчо Атанасов.
ЛЯТНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Велинград
С минералните си извори и най-чист въздух Велинград е пример за идеална почивка. С невероятните си СПА хотели и европейски услуги градът стремително се развива като дестинация 4 сезона. Велинград сбъдва това, което назоваваме българската фантазия в туризма – дестинация с първокласни хотели, с балнеология и СПА, която да е насочна точка за културно-исторически обиколки в региона през цялата година.
Наградата на кмета Д-р Костадин Коев беше връчена от Пийт Яспърт, вицепрезидент на " Европа Ностра ".
" 2018 година беше доста ползотворна за Община Велинград, тъй като получихме самопризнание за качеството и равнището на туристическия артикул, който предлагаме. Ние печелим призове на безусловно всички равнища.
Велинград стана за повторно победител в категорията “Най-добра община за балнео и СПА туризъм “ и получи годишната премия на Министерство на туризма за 2018 година
Балканската туристическа асоциация отличи няколко наши хотела. Петзвездният “АРТЕ ” завоюва наградата „ Най-добър СПА и балнео-хотел за 2018 “, а “Вела ХилсС “ бе почетен със златната статуетка за „ Най-добър четиризвезден хотел на Балканите за 2018 “. Хотел „ Здравец “, който през 2018 година празнува 50-годишен празник, взе премията за „ Най-добър бизнес хотел на Балканите 2018 “. За втора поредна година премията на БХРА за „ Най-добър петзвезден СПА хотел на 2018 година “ завоюва хотел “Арте ”. Хотел „ Рич “, който през 2018 година бе разгласен за “Най-добър петзвезден бутиков хотел на Балканите ”, завоюва премиите на БХРА за „ Най-добър пиано-бар на 2018 “ и „ Най-добър фюжън ресторант на 2018 “, похвали се доктор Коев.
СПА ДЕСТИНАЦИЯ 2018: Хисаря
Община Хисаря развива селски, ловджийски, еко туризъм, само че най-много балнеотуризъм. Градът е прочут с лечебната мощ на минералната си вода още от дълбока античност. Затова и заслужи премията " СПА дестинация 2018 ".
Кметът Пенка Дойкова получи премията от издателя Иван Гранитски.
" Лечебни води и монументи от римско време трансформират Хисаря в мечтана СПА-дестинация ", съобщи кметът на града Пенка Дойкова. Тази година премията в тази категория отиде при нея. Приза й връчи издателят от " Захарий Стоянов " Иван Гранитски.
По думите на Дойкова с изключение на рехабилитация, лечебни и разкрасителни процедури, гостите на града могат да наблегнат и на културно-историческия туризъм. " При нас могат да бъдат видени непокътнати римски терми, римски казарми, както и амфитеатър ", описа тя.
Иван Гранитски пък съобщи, че " Стандарт " е останал единствената медия, в която може да бъде забелязано стратегическо мислене по значими за развиването на страната ни въпроси. " Заражда се естетика сред кметове, министерство на културата и други институции, които работят дружно в тази посока ", добави издателят.
Накрая всички наградени излязоха на сцената и се снимаха в атмосферата на Малката Базилика.
А за положителното въодушевление на участници и посетители се погрижиха с прелестните си осъществявания подрастващите звезди на Арт Войс Център - Ани, Ради, Дени, Мирослава и Тодор.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ